Рапирата е мушкащо оръжие. Относителната му лекота, около 500г. позволява на фехтувачите да използват множество атакуващи, защитни и комбинирани действия.

Рапирата се състои от дълга част (клинок - метален, гъвкав, с квадратно сечение и дължина не повече от 900 мм.), връх с бутонче, за отчитане на тушовете, гард, на който се монтира букса и дръжка (пистолетна и права).

Поражаемото пространство при рапирата е трупът. За овладяването на това леко мушкащо оръжие не е необходимо да се използва голяма сила. За сметка на това при нея са важни техниката и сложността на тактиката. За постигането на високо спортно майсторство е необходимо спортистите с лекота да владеят метода за превключване от атака в защита (и обратното). При воденето на оръжието пръстите трябва да държат дръжката леко, със засилване или отслабване на натиска в зависимост от движенията. Напрягането на ръката се затруднява точността и вариативността при управлението на рапирата, което води до бърза умора.

Рапирата е условно оръжие, в което нанасянето на тушовете се отчита от главния съдия. При едновременно мушкане, той присъжда точка на състезателят, който пръв е започнал атаката.

Шпагата е мушкащо оръжие. Тежи около 750г. и има дължина 900 мм. Състои се от клинок (дългата част на оръжието), дръжка (права или пистолетна, която за

Поражаемото пространство при шпагата е цялото тяло на фехтувача, като значителна част от тушовете се нанасят в ръката. Поради тази причина, шпажистите трудно се отбраняват от атаките на противника само с оръжие. Най – често използваните действия са контраатаките в ръка с разкъсване на дистанцията и взимане на защита с оръжието, което поставя повишени изисквания към техниката на изпълнение на защитите и ответите.

При шпагата няма ограничения за нанасянето на туш. Победител в схватката е този, който по – рано извърши мушкане (туш). В случай че мушканията се извършат едновременно (разликата във времето трябва да бъде не повече от 0,05 сек), тушовете се присъждат и на двамата фехтувачи. С тези особености фехтовката на шпага се отличава от другите два вида оръжие.

Сабята е мушкащо и сечащо оръжие. Тя е най-лекото от трите вида оръжия. Поражаемата повърхност е голяма: включва главата, ръцете и тялото до хълбоците.

Тази голяма поражаема повърхност, двата начина за поразяване на противника - със сечащ удар или мушкане, тактическата правота на атаките и ответите, превръщат атаките в най – важното средство за постигане на победа, а също така правят воденето на боя от близка дистанция извънредно трудно.

Съвременната фехтовка на сабя е атлетичен спорт. Необходимо е спортистите да се придвижват по фехтовалната пътека, бързо и неочаквано като често променят посоката на движение.

При правилното държане на сабята се използва изцяло нейната дръжка, като дланта не ляга плътно по нея. Палецът и показалецът не трябва да опират в гарда. Палецът придържа дръжката отгоре, докато останалите четири фаланги придържат дръжката отдолу. Хватът е необходимо да бъде свободен, без излишно напрежение, усилващ се в моменти на активно действие с оръжието.

Сабята, също като рапирата е условно оръжие. Точка се присъжда за фехтувача, който е инициирал атаката.